Лимонаденият гол носи титлата на канарчетата през 1967 година!

През тази седмица Ботев празнува достолепен юбилей на втората си шампионска титла. Преди половин век под ръководството на болния левскар Васил Спасов (Валяка) Динко Дерменджиев и компания носят златните медали край Бирената. Първенството 1966/67 г.г. все още е считано за най-щурото в историята на българския футбол. При това титлата е подплатена с прочутия Лимонаден гол в последната секунда на мача с Левски.

Според историците 1967 г. се явява една от най-силните в историята на българския футбол въобще. Същата пролет ЦСКА и Славия играят на полуфинал в турнирите на УЕФА. Националният отбор на България бие колоси като Португалия с Еузебио по пътя към четвъртфиналите на Евро-68.

Преди сезона нищо не предвещава, че Ботев може да се пребори за първото място. Вицешампион през 1963 г. и бронзов медалист две години преди това, през лятото на 1966 г. отборът се разделя с легендарния си треньор Георги Генов – Джогата, водил храбрия тим в продължение на цели 13 сезона. Мястото му е заето от Васил Спасов – Валяка.

Валяка, който е бивш футболист и треньор на Левски, бързо разбира, че разполага с мощен състав, който има сили да влезе поне в челната тройка. Пред вратаря Карушков оперира свирепа отбрана начело с безкомпромисния Райко Стойнов и смелчагата Иван Глухчев. Атаката на Валяка изглежда внушително – води я Динко Дерменджиев – Чико, там са още Георги Попов – Тумби, Добри Ненов и Мики Костадинов.

Сезонът почва с две равенства в градските дербита със Спартак (0:0) и Локомотив (1:1). В шестия кръг късен гол на Никола Цанев спасява ЦСКА от загуба под тепетата, след като ботевци водят почти до края с попадение на Ненов. На 1 октомври настъпва историческият мач на „Герена“ с Левски. Тайфунът от Пловдив Георги Попов – Тумби сам бие сините с 2:1. Вторият му гол е истински шедьовър, след като преминава на скорост от центъра през цялата отбрана на софиянци плюс вратаря Бисер Михайлов и вкарва на празна врата. В 13-ия кръг мераците на Славия са охладени с 2:0 след голове на Ненов и Тумби. В крайна сметка Ботев завършва есенния сезон на трето място, със седем победи, шест равенства и две загуби.

Пролетта почва с конфузно поражение от Спартак (Пд) с 0:1. За този мач се говори, че е даден без бой, за да се спасяват съгражданите от изпадане. За сметка на това Битката за Пловдив срещу Локомотив е спечелена хитро с 1:0. Голът на Тумби носи победата с 1:0 и изкачва ботевци втори в класирането. Още по-изстрадана е следващата победа над Миньор (Пк), отново с 1:0. Мачът върви без гол до последната секунда. Когато вече мракът се спуска над Пловдив, Добри Ненов стопля сърцата на съгражданите си с гола за победата. С нея Ботев излиза на първо място за пръв път през сезона.

В началото на месец април всички привърженици на Ботев вече са в прединфарктно състояние, тъй като са се задали един след друг мачовете с ЦСКА и Левски. Пред 27 000 зрители на Българска армия пловдивчани направо помитат шампионите от ЦСКА с 3:1. Глухчев захапва Якимов и не му дава да мръдне. В 24 минута няколко хиляди привърженици на Ботев хвърлят шапки от радост, когато Тумби вкарва първия гол. Вторият на Динко Дерменджиев – Чико пада, след като бързакът от Пловдив надбягва цялата отбрана в червено. Четвърт час преди края Чико прави 3:0 и чак след това Димитър Пенев връща един гол за ЦСКА.

Седмица по-късно Левски гостува в Пловдив, а двубоят се явява своеобразно дерби за шампионската титла. 45 000 запалянковци се натъпкват в Голямата къща, както наричат стадион Девети септември. Ботевци излизат без най-силния си играч за сезона, контузения Тумби. Бърз гол на Гунди дава аванс на гостите от София. Сините устискват без гол до почивката, а през второто полувреме треньорът им Кръстьо Чакъров нарежда да се играе опълченската. Само където не е нахвърлял чували с пясък пред вратата! Голямата драма става в последната минута, когато Ботев бие корнер. След центрирането капитанът на пловдивчани Райко Стойнов докопва топката и бие през мелето към вратата. Някъде от голлинията халфът на Левски Георги Георгиев – Дълга Мара я избива.

Има ли гол, или не? Страничният съдия Атанас Щерев обявява попадението за редовно и се затичва към центъра. Главният арбитър Атанас Ставрев от Варна обаче се бави с отсъждането. Народът настръхва! Публиката, която е насядала дори и по пистата, започва да хвърля лимонадени шишета към игрището. В крайна сметка съдията надува свирката и зачита попадението: Ботев – Левски 1:1.

Левскарите вдигат олелия до небето. От Герена вият, че съдията се уплашил да анулира попадението. Пловдивчани пък се кълнат, че топката е влязла във вратата, преди Дълга Мара да я изчисти.

Свикано е спешно заседание в Българската федерация по футбол. Лимонаденият гол остава в сила, но Ботев си плаща с наказание лишаване от домакинство за два мача. Пращат Валяка и хората му да играят в Пазарджик. Сега пък вой надават от Пловдив. Казват, че шефът на федерацията Недялко Донски и хората му не мерят с еднакъв аршин. Причината е, че подобни безредици малко по-рано има и на мача между Левски и Спартак (Пд). Сините също са наказани без домакинство, само че ги пращат да играят на… националния стадион Васил Левски.

Изгнанието в Пазарджик е предшествано от тежка загуба с 0:2 срещу Локомотив в София. След това за 180 минути на пазарджишкия стадион „Любен Шкодров“ майните вкарват само един гол срещу врачанския Ботев (1:0) и завършват при нулево реми с Черно море. При завръщането в Пловдив с триста зора надвиват Марек с 2:1.

Така решителен за титлата се оказва двубоят срещу втория в класирането Славия на Овча купел. Ако бият, ботевци стават шампиони. Три минути преди края те водят с гол на Тумби и вече предвкусват победата. Точно тогава русолявото халфче на белите Емо Манолов отправя единствения точен удар към вратата на Ботев и спасява точката за 1:1.

Седмица по-късно титлата е подпечатана в Пловдив пред рекордните за стадион Христо Ботев 32 000 зрители. Противник е Спартак (Сф), който се слави с най-коравата защита в А група. Наричат я Трета хирургия заради суровите мъжаги Добромир Жечев, Милко Гайдарски и Стоян Китов. Мачът завършва 0:0.

Ще бъде ли достатъчна точката? Точно тогава по радиото съобщават, че Ботев (Бургас) и Славия са приключили при резултат 1:1. Целият стадион изригва – титлата е в Пловдив!

Така Ботев става шампион в сезон, определян като най-лудия в историята на А група. Пловдивчани грабват титлата, след като са победили насред София Левски и ЦСКА. Специалистите са категорични, че това е единственото първенство, в което всеки отбор е можел да победи и най-силните. Така например Ботев е единственият шампион в историята на А група, който печели титлата с едва 13 победи, колкото имат и следващите три отбора в таблицата Славия, Левски и Спартак (Сф).

В крайното класиране тимовете от първо до 11-о място се подреждат през една точка един от друг. Парадоксите продължават с това, че седмият в А група Ботев (Враца) е вкарал шест гола повече от първенеца Ботев (Пд). Предпоследният в класирането Дунав (Русе) изпада с повече вкарани голове от вицешампиона Славия – 35 срещу 33. Опашкарят Марек пък завършва с повече победи от 11-ия Локо (Пд) – 8 срещу 7.

ЦСКА също не е цвете за мирисане, макар че прави фурор в Европа. Левски точно тогава също няма повод за радост, понеже е предпоследен! В крайна сметка лаврите обира Ботев (Пд) – пръв сред равните в най-щурия шампионат за всички времена.


Антон АНТОНОВ
http://sport.marica.bg/

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked

loading...